7. Защото ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил във всичките дела на ръцете ти. Той познава пътуването ти през тази голяма пустиня. През тези четиридесет години ГОСПОД, твоят Бог, е бил с теб; не ти е липсвало нищо.
8. Така ние минахме покрай братята си, синовете на Исав, които живеят в Сиир, далеч от пътя на равнината, от Елат и от Есион-Гавер. И се обърнахме, и минахме по пътя за моавската пустиня.
9. И ГОСПОД ми каза: Не притеснявай Моав и не се бий с него, защото няма да ти дам нищо от земята му за притежание, понеже дадох Ар на синовете на Лот за притежание. –
10. А преди това там живееха емимите, голям и многоброен народ и висок като енакимите.
11. И те се считат за великани като енакимите, но моавците ги наричат емими.
12. А преди това в Сиир живееха хорейците, но синовете на Исав ги изгониха и ги изтребиха пред себе си, и се заселиха на мястото им, така както направи Израил на земята на своето притежание, която ГОСПОД им даде. –
13. И сега станете и преминете през потока Заред. И преминахме през потока Заред.
14. А времето, през което пътувахме от Кадис-Варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато цялото поколение на мъжете, годни за война, се довърши от стана, както ГОСПОД им се закле.
15. При това ръката на ГОСПОДА беше против тях, за да ги изтреби отсред стана, докато се довършат.
16. И когато всичките мъже, годни за война, се довършиха и измряха отсред народа,
17. ГОСПОД ми говори и каза:
18. Днес ти ще преминеш Ар, границата на Моав.
19. И когато дойдеш срещу синовете на Амон, не ги притеснявай и не се бий с тях, защото няма да ти дам нищо от земята на синовете на Амон за притежание, понеже я дадох на синовете на Лот за притежание. –