1. В края на всeки седем години да правиш опрощаване на дълговете.
2. А това е правилото за опрощаването: всеки заемодател да опрости заема, който е дал на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си, защото се провъзгласява опрощаване за ГОСПОДА.
3. От чужденец можеш да го изискваш, но ръката ти да опрощава каквото твое има у брат ти,
4. за да няма беден между вас; защото ГОСПОД ще те благослови изобилно в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да притежаваш като наследство;
5. ако само слушаш внимателно гласа на ГОСПОДА, своя Бог, да внимаваш да вършиш целия този закон, който ти заповядвам днес.
6. Защото ГОСПОД, твоят Бог, ще те благослови, както ти обеща, и ти ще заемаш на много народи, но няма да вземаш назаем; ще владееш над много народи, но те няма да владеят над теб.
7. Ако има при теб някой сиромах, някой от братята ти, вътре в някоя от портите ти, в земята ти, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, да не закоравяваш сърцето си и да не затваряш ръката си за брат си, сиромаха;
8. а да отваряш ръката си широко към него и охотно да му заемаш достатъчно за нуждата му, от каквото се нуждае.
9. Внимавай да няма зла мисъл в сърцето ти и да си кажеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването. – и окото ти да стане зло против брат ти, сиромаха, и да не му дадеш нищо, и той да извика към ГОСПОДА против теб, и това да ти бъде грях.
10. Охотно да му даваш и да не ти е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това нещо ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичко, което предприеме ръката ти.
11. Защото сиромахът няма да изчезне от земята ти; затова Аз ти заповядвам и казвам: Да отваряш широко ръката си към брат си, към оскъдния си и сиромаха си в земята си!
12. Ако брат ти, евреин или еврейка, ти се продаде, нека ти слугува шест години, а в седмата година да го оставиш да си отиде от теб свободен.
13. И когато го изпратиш от себе си свободен, да не го изпратиш с празни ръце;
14. да му дадеш щедро от стадото си, от хармана си и от лина си; от това, с което ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил, да му дадеш.
15. И да си спомниш, че беше роб в египетската земя, и че ГОСПОД, твоят Бог, те изкупи; затова ти заповядвам това нещо днес.
16. А ако той ти каже: Няма да изляза от теб! – понеже обича теб и дома ти, защото е добре при теб,
17. тогава да вземеш шило и да промушиш ухото му на вратата, и той да ти бъде роб завинаги. Така да направиш и на робинята си.
18. Да не ти се види тежко, когато го изпращаш свободен от себе си; защото за шест години той ти е изработил двойно колкото заплатата на един наемник; и ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя във всичко, което вършиш.
19. Да посвещаваш на ГОСПОДА, своя Бог, всичките мъжки първородни, които се раждат от едрия и дребния ти добитък; да не употребиш за работа първородното на говедото си и да не стрижеш първородните на дребния си добитък.
20. Пред ГОСПОДА, своя Бог, да го ядеш всяка година, ти и домът ти, на мястото, което ГОСПОД е избрал.
21. Но ако има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има някакъв сериозен недостатък, да не го жертваш на ГОСПОДА, своя Бог.
22. Да го ядеш вътре в портите си; и нечистият, и чистият могат да го ядат еднакво, като сърна или елен;
23. само кръвта му да не ядеш – да я изливаш на земята като вода.