11. А кенеецът Хевер, от синовете на Овав, тъста на Мойсей, се беше отделил от кенейците и беше разпънал шатрата си до дъба в Сааним, който е близо до Кедес.
12. И съобщиха на Сисара, че Варак, синът на Авиноам, се е изкачил на планината Тавор.
13. И Сисара събра всичките си колесници, деветстотин железни колесници и целия народ, който беше с него, от Аросет-Агоим при потока Кисон.
14. И Девора каза на Варак: Стани, защото това е денят, в който ГОСПОД предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли ГОСПОД пред теб? И Варак слезе от планината Тавор с десет хиляди мъже, които го следваха.
15. И ГОСПОД разби Сисара и всичките му колесници и цялата му войска с острието на меча пред Варак; и Сисара слезе от колесницата си и побягна пеш.
16. Но Варак преследва колесниците и войската до Аросет-Агоим и цялата войска на Сисара падна под острието на меча; не остана нито един.
17. А Сисара избяга пеш до шатрата на Яил, жената на кенееца Хевер, защото между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер имаше мир.
18. И Яил излезе да посрещне Сисара и му каза: Отбий се, господарю мой, отбий се при мен, не се бой. И той се отби при нея в шатрата и тя го покри с черга.
19. Тогава той є каза: Дай ми, моля те, малко вода да пия, защото съм жаден. И тя развърза меха с мляко, даде му да пие и го покри.
20. И той є каза: Застани на входа на шатрата и ако дойде някой и те попита, и каже: Има ли някой тук? – ти кажи: Никой.
21. Тогава Яил, жената на Хевер, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, и отиде тихо при него и заби кола в слепоочието му, така че се заби в земята, понеже беше заспал дълбоко и беше изтощен. Така той умря.
22. И ето, Варак гонеше Сисара и Яил излезе да го посрещне и му каза: Ела и ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато той влезе при нея, ето, Сисара лежеше мъртъв и колът беше в слепоочието му.
23. Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилевите синове.
24. И ръката на израилевите синове притискаше все повече и повече ханаанския цар Явин, докато унищожиха ханаанския цар Явин.