1. А израилевите мъже се бяха заклели в Масфа и бяха казали: Никой от нас да не даде дъщеря си на вениаминците за жена!
2. И народът дойде във Ветил и остана там пред Бога до вечерта, и издигна гласа си, и плака горчиво.
3. И казаха: ГОСПОДИ, Боже на Израил, защо стана това в Израил, така че днес да липсва едно племе в Израил?
4. И на следващия ден народът стана рано и издигна там олтар, и принесе всеизгаряния и примирителни жертви.
5. И израилевите синове казаха: Кой измежду всичките израилеви племена не се изкачи в събранието при ГОСПОДА? Защото бяха дали голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, и бяха казали: Непременно да се умъртви!
6. И израилевите синове заскърбиха за брат си Вениамин и казаха: Днес се отсече едно племе от Израил!
7. Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, след като се заклехме в ГОСПОДА да не им даваме жени от нашите дъщери?
8. И казаха: Кой от израилевите племена не се е изкачил при ГОСПОДА в Масфа? И ето, никой от Явис-Галаад не беше дошъл на събранието в стана.
9. И народът се преброи, и ето, там нямаше нито един от жителите на Явис-Галаад.
10. И обществото изпрати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им заповядаха, и казаха: Идете и избийте жителите на Явис-Галаад с острието на меча – и жените и децата!