20. И сърцето на свещеника се зарадва и той взе ефода и домашните идоли, и изваяния идол, и отиде сред народа.
21. Тогава те се обърнаха и потеглиха и сложиха пред себе си децата и добитъка и ценните неща.
22. А когато се бяха отдалечили от къщата на Михей, мъжете от къщите, близки до къщата на Михей, се събраха и настигнаха синовете на Дан.
23. И извикаха към синовете на Дан и те обърнаха лицата си и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал такова множество?
24. А той каза: Взели сте ми боговете, които си направих, и свещеника и сте тръгнали. И какво повече ми остава? И как ми казвате: Какво ти е?
25. А синовете на Дан му казаха: Гласът ти да не се чуе между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, и да изгубиш живота си, заедно с живота на домашните си!