6. Тогава дойде върху него ГОСПОДНИЯТ Дух и той го разкъса, както се разкъсва яре, макар да нямаше нищо в ръката си. Но не каза на баща си и на майка си какво беше направил.
7. И слезе и говори на жената, и тя беше права в очите на Самсон.
8. А след известно време, когато се върна да я вземе, той се отби от пътя, за да види трупа на лъва; и ето, в трупа на лъва имаше рой пчели и мед.
9. И той го взе в ръцете си и продължи, И яде, докато вървеше. И дойде при баща си и майка си и им даде, и те ядоха; но не им каза, че беше взел меда от трупа на лъва.
10. И баща му слезе при жената и Самсон направи там угощение, защото така правеха младите мъже.
11. И като го видяха филистимците, доведоха тридесет другари, за да бъдат с него.
12. Тогава Самсон им каза: Ще ви предложа една гатанка. Ако ми я кажете през седемте дни на угощението и я отгатнете, аз ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет премени дрехи.
13. Но ако не можете да ми я кажете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет премени дрехи. И те му казаха: Предложи гатанката си, за да я чуем.
14. Тогава той им каза: От ядящия дойде ядене и от силния дойде сладост. И до третия ден те не можаха да отгатнат гатанката.
15. А на седмия ден казаха на жената на Самсон: Склони мъжа си да ни каже гатанката, за да не изгорим теб и бащиния ти дом с огън! За да ни оберете ни поканихте, нали?
16. Тогава жената на Самсон заплака пред него и каза: Ти само ме мразиш и не ме обичаш! Предложил си гатанка на синовете на народа ми, а на мен не си я казал! А той є каза: Ето, и на баща си и на майка си не съм я казал, а на теб ли да я кажа?
17. Но тя плачеше пред него през седемте дни, докато беше угощението им. И на седмия ден той є я каза, понеже му досади. А тя каза гатанката на синовете на народа си.
18. Тогава градските мъже му казаха на седмия ден, преди да залезе слънцето: Що е по-сладко от мед? И що е по-силно от лъв? А той им каза: Ако не бяхте орали с моята юница, не бихте отгатнали гатанката ми!