15. И тя каза: Ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си.
16. Но Рут каза: Не ме убеждавай да те оставя и да не дойда след теб, защото, където отидеш ти, ще отида и аз и където останеш, ще остана и аз; твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог;
17. където умреш ти, ще умра и аз и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД и така да прибави – само смъртта ще ме раздели от теб!
18. И като видя Ноемин, че беше решена да отиде с нея, престана да я уговаря.
19. И двете вървяха, докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи заради тях и жените казваха: Това ли е Ноемин?
20. А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин1, наричайте ме Мера, защото Всесилният ми е направил живота много горчив.
21. Пълна излязох, а ГОСПОД ме доведе обратно празна. Защо ме наричате Ноемин, когато ГОСПОД свидетелства против мен и Всесилният ми стори зло?
22. Така Ноемин се върна и с нея снаха є Рут, моавката, която се върна от моавските полета. А те дойдоха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.