1. (По слав. 93) ГОСПОДИ, Боже на отмъщенията, Боже на отмъщенията, възсияй!
2. Възвиши се, Съдия на земята, отдай заслуженото на горделивите!
3. Докога безбожните, ГОСПОДИ, докога безбожните ще тържествуват,
4. ще приказват, ще говорят надменно и всички, които вършат беззаконие, ще се хвалят?
5. Те смазват народа Ти, ГОСПОДИ, и потискат наследството Ти.
6. Убиват вдовицата и чужденеца и умъртвяват сираците.
7. И казват: ГОСПОД не вижда, Богът на Яков не забелязва.
8. Разберете, вие, неразумни между народа! И вие, глупави, кога ще поумнеете?
9. Този, който е направил ухото, няма ли да чуе? Този, който е образувал окото, няма ли да види?
10. Този, който наставлява народите, няма ли да порицае? Той е този, който учи човека на знание!
11. ГОСПОД познава мислите на човека, че те са суета.
12. Блажен онзи човек, когото Ти наставляваш, ГОСПОДИ, и го учиш от закона Си,
13. за да му даваш почивка от дните на злощастието, докато се изкопае ров за безбожния.
14. Защото ГОСПОД няма да отхвърли народа Си и наследството Си няма да остави.
15. Защото съдът ще се върне при правдата и всички, които са с право сърце, ще го последват.
16. Кой ще стане за мен против злодеите? Кой ще застане за мен против онези, които вършат беззаконие?
17. Ако ГОСПОД не ми беше помогнал, душата ми без малко би се заселила в мълчанието.
18. Когато казах: Кракът ми се подхлъзва! – Твоята милост, ГОСПОДИ, ме подпря.
19. Сред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения изпълваха с наслада душата ми.
20. Може ли да има нещо общо с Теб престолът на беззаконието, което замисля зло чрез закона?
21. Те се нахвърлят върху душата на праведния и осъждат невинна кръв.
22. Но ГОСПОД е моята висока кула и моят Бог – канарата на прибежището ми.
23. Той върна беззаконието им обратно върху тях и в злината им ще ги погуби. ГОСПОД, нашият Бог, ще ги погуби.