4. Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.
5. Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.
6. Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,
7. защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.
8. Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.
9. Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.
10. Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила – осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме.
11. Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб?
12. Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
13. Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си!