1. (По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения.
2. Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.
3. Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!
4. Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.
5. Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.
6. Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,
7. защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.
8. Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.
9. Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.
10. Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила – осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме.