11. Казват: Бог го е оставил, гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави.
12. Боже, не се отдалечавай от мен! Боже мой, побързай да ми помогнеш!
13. Нека се посрамят и довършат противниците на душата ми; нека се покрият с укор и позор онези, които търсят злото ми.
14. Но аз ще се надявам постоянно и ще умножавам цялата Твоя хвала.
15. Устата ми ще разказва Твоята правда, цял ден – Твоето спасение, защото не зная техния брой.
16. Ще дойда с мощните дела на Господ БОГ; ще споменавам Твоята правда, само Твоята.
17. Боже, Ти си ме учил от младостта ми; и досега разгласявам Твоите чудни дела.
18. И даже до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на идещото поколение, мощта Ти – на всички, които ще дойдат.
19. И правдата Ти, Боже, е превъзвишена. Ти, който си извършил велики дела – Боже, кой е като Теб?
20. Ти, който си ни показал големи и тежки беди, пак ще ни съживиш и пак ще ни извадиш от дълбините на земята.
21. Ще умножиш величието ми и ще се обърнеш да ме утешиш.
22. И аз ще Те славословя с арфа – Твоята вярност, Боже мой. На Теб, Свети Израилев, ще пея псалми с арфа.
23. Ще ликуват устните ми, когато Ти пея псалми, и душата ми, която си изкупил.
24. И езикът ми ще говори за Твоята правда цял ден, защото се посрамиха, защото се унижиха онези, които търсят злото ми.