1. (По слав. 57) За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид. Наистина ли говорите правда, съдии? Право ли съдите, човешки синове?
2. Не, в сърцето си вие вършите неправда, за насилието на ръцете си проправяте път по земята.
3. Безбожните са отстъпили още от майчината утроба; още щом се родят, се отклоняват тези, които говорят лъжи.
4. Отровата им е като змийска отрова, те са като глухата кобра, която запушва ухото си,
5. за да не чуе гласа на омайвачите, колкото и изкусно да омайват.
6. Боже, разбий зъбите им в устата им! ГОСПОДИ, строши зъбите на младите лъвове!
7. Нека се излеят като води, които изтичат. Когато стрелят стрелите си, нека са като строшени.