3. от гласа на врага, от притеснението на безбожния; защото хвърлят върху мене грях и в гняв враждуват против мен.
4. Сърцето ми тъжи във мен, нападнаха ме ужасите на смъртта.
5. Страх и трепет ме връхлетяха и ужас ме покри.
6. И казах: Да бих имал криле като гълъб! Щях да отлетя, да си почина.
7. Ето, щях да избягам далеч, щях да живея в пустинята. (Села.)
8. Щях да ускоря бягството си от вихъра и от бурята.
9. Унищожи, Господи, и раздели езика им, защото в града видях насилие и свада.
10. Ден и нощ те го обикалят по стените му и грях и зло има сред него.
11. Лукавство има сред него, гнет и измама не се отдалечават от улиците му.
12. Понеже не враг ми се присмива – тогава бих го понесъл – нито мразещият ме се е възвеличил против мен – тогава бих се скрил от него –
13. а си ти, човек равен на мен, мой другар и мой близък приятел.
14. Заедно разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом.
15. Нека дойде ненадейно смърт върху тях, нека слязат живи в Шеол, защото злини са в жилищата им и между тях.
16. А аз, аз ще извикам към Бога и ГОСПОД ще ме спаси.
17. Вечер и сутрин, и по обед ще се оплаквам и ще стена и Той ще чуе моя глас.