1. (По слав. 41) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Както еленът желае водните потоци, така душата ми желае Теб, Боже!
2. Душата ми жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице?
3. Моите сълзи ми станаха храна ден и нощ, като цял ден ми говорят: Къде е твоят Бог?
4. Това си припомням и изливам душата си вътре в себе си – как преминавах с множеството и отивах с тях в Божия дом с глас на радост и хваление, с множество, което празнуваше.