5. Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)
6. Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира.
7. И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!
8. Избавє ме от всичките ми престъпления; не ме правє за присмех на безумния.
9. Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.
10. Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.
11. Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)
12. Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.
13. Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.