2. Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.
3. Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:
4. Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да разбера колко съм преходен.
5. Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)
6. Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира.