9. А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му.
10. Всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е като Теб, който избавяш сиромаха от по-силния от него, сиромаха и бедния – от грабителя му?
11. Неправедни свидетели се надигат, питат ме за неща, които не зная.
12. Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми.
13. А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и се молех с наведена глава.
14. Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си.
15. Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха – побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат.
16. Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен.
17. Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа – от лъвовете.
18. Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ.
19. Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят.
20. Защото не говорят за мир, а против тихите на земята измислят лъжливи думи.
21. Отварят против мен устата си и казват: Охо, охо, очите ни видяха!
22. ГОСПОДИ, Ти видя, не мълчи! Господи, не бъди далеч от мен!
23. Стани и събуди се за правото ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой!
24. Съди ме според правдата Си, ГОСПОДИ, Боже мой, и нека не ликуват над мен!