8. Нека гибел неочаквано го връхлети и мрежата му, която скри, да улови самия него; нека падне в гибел!
9. А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му.
10. Всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е като Теб, който избавяш сиромаха от по-силния от него, сиромаха и бедния – от грабителя му?
11. Неправедни свидетели се надигат, питат ме за неща, които не зная.
12. Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми.
13. А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и се молех с наведена глава.
14. Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си.
15. Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха – побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат.
16. Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен.
17. Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа – от лъвовете.