11. Неправедни свидетели се надигат, питат ме за неща, които не зная.
12. Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми.
13. А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и се молех с наведена глава.
14. Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си.
15. Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха – побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат.
16. Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен.
17. Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа – от лъвовете.
18. Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ.
19. Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят.