1. (По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил – далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?
2. Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.
3. Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.
4. На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.
5. Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.
6. А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.
7. Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:
8. Упова се на ГОСПОДА – нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!
9. Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.
10. На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11. Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!
12. Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.
13. Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.
14. Разлях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.
15. Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.