11. Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята –
12. като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.
13. Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,
14. от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.
15. Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.