1. (По слав. 115) Любя ГОСПОДА, защото Той чу гласа ми и молбите ми,
2. защото Той приклони ухото Си към мен, и аз ще Го призовавам, докато съм жив.
3. Връзките на смъртта ме обвиха и притесненията на Шеол ме достигнаха; намерих нещастие и скръб.
4. Тогава призовах ГОСПОДНОТО Име: Моля Те, ГОСПОДИ, избави душата ми!
5. Милостив е ГОСПОД и праведен и нашият Бог е състрадателен.
6. ГОСПОД пази простодушните – бях в беда и Той ме спаси.
7. Върни се, душо моя, в покоя си, защото ГОСПОД ти стори добро.
8. Понеже си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи и краката ми от подхлъзване,
9. аз ще ходя пред ГОСПОДА в земята на живите.
10. Повярвах, затова говорих. Бях много наскърбен.
11. В тревогата си казах: Всеки човек е лъжлив!