1. (По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!
2. Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,
3. защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.
4. Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.
5. Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.
6. Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.
7. Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.