1. (По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!
2. Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,
3. защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.
4. Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.
5. Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.
6. Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.
7. Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.
8. Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.
9. Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,
10. заради Твоя гняв и Твоето негодувание – защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.
11. Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.
12. Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти – през всички поколения.
13. Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.
14. Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.
15. Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе – от славата Ти.