7. Праведният е загрижен за правото на бедните, а безбожният не се грижи да знае.
8. Присмивачите подпалват града, а мъдрите отклоняват гнева.
9. Ако мъдър човек се съди с безумен човек, той се сърди и се смее, и няма покой.
10. Кръвожадните мъже мразят невинния, а праведните се грижат за живота му.
11. Безумният изригва цялото си недоволство, а мъдрият накрая го успокоява.
12. Владетел, който слуша лъжливи думи, всичките му служители са безбожни.
13. Бедният и потисникът се срещат – ГОСПОД дава светлина на очите и на двамата.
14. Цар, който съди нищите с истина, престолът му ще бъде утвърден навеки.
15. Пръчката и изобличението дават мъдрост, а дете, оставено без грижа, засрамва майка си.
16. Когато безбожните се умножават, престъплението се умножава, но праведните ще видят падането им.
17. Поправяй сина си, и той ще ти даде спокойствие, ще даде наслада на душата ти.
18. Където няма видение, народът се покварява, а блажен онзи, който пази закона.
19. Слуга няма да се поправи само с думи, защото разбира, но няма да откликне.
20. Виждаш ли човек, прибързан в думите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21. Който глези слугата си от детинство, най-накрая той ще стане като син.
22. Гневлив човек възбужда препирни и избухлив човек изобилства в престъпление.
23. Гордостта на човека ще го унижи, а смиреният ще придобие чест.
24. Който е съдружник с крадец, мрази живота си – чува клетвата, но не разкрива.