Старият Завет

Новият Завет

Притчи 17:19-28 Верен (VBG)

19. Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

20. Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

21. Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

22. Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

23. Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

24. Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

25. Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

26. Да се глобява праведният, също не е добре, още повече – да бъдат бити благородните за правото.

27. Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

28. Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.

Прочетете пълната глава Притчи 17