19. Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.
20. Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.
21. Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.
22. Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.
23. Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.
24. Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.
25. Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.
26. Да се глобява праведният, също не е добре, още повече – да бъдат бити благородните за правото.
27. Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.
28. Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.