14. Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек – от това, което е в него.
15. Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.
16. Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.
17. Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.
18. Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
19. Злите се покланят пред добрите и безбожните – при портите на праведния.
20. Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.
21. Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.
22. Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.
23. Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.
24. Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.
25. Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.
26. В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.
27. Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.
28. В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.
29. Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.
30. Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.
31. Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.