13. Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.
14. Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.
15. Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.
16. Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!
17. Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,
18. заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.
19. Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.
20. Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?
21. Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.
22. Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?