19. Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!
20. Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.
21. Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:
22. Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.
23. Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.
24. Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.
25. Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26. Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.
27. Добро е за човека да носи ярем в младостта си.
28. Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.
29. Нека сложи устата си в пръстта – може би има надежда.
30. Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.
31. Защото Господ не отхвърля завинаги,
32. а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.
33. Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.
34. Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,
35. да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36. да се онеправдава човек в делото му – ГОСПОД няма ли да види?
37. Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?
38. Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?
39. Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?