20. Тогава търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха извън Ерусалим един-два пъти.
21. И аз ги предупредих и им казах: Защо нощувате пред стената? Ако го направите още веднъж, ще сложа ръка на вас! Оттогава вече не дойдоха в събота.
22. И аз заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да се освещава съботният ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мен според голямата Си милост!
23. В онези дни видях и юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки.
24. И половината от децата им говореха азотски и не можеха да говорят юдейски, а само езиците на този или онзи народ.
25. И се скарах с тях и ги проклех, и бих няколко от тях, и ги оскубах. И ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си и за себе си!
26. Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? А между многото народи не е имало цар като него и той беше възлюбен от своя Бог, и Бог го беше поставил за цар над целия Израил – но и него чужденките жени накараха да съгреши.
27. И трябва ли да слушаме за вас, че вършите цялото това голямо зло – да постъпвате невярно към нашия Бог, като водите у дома си жени чужденки?
28. И един от синовете на Йодай, сина на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат, и аз го изпъдих от себе си.
29. Спомни си за тях, Боже мой, защото оскверниха свещенството и завета на свещенството и левитите!
30. Така ги очистих от всички чужденци и определих службите за свещениците и левитите, за всекиго работата му.
31. Наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро!