11. И ти ще се опиеш, ще бъдеш обгърната от нощ, ще потърсиш и ти защита от врага.
12. Всичките ти крепости са смокинови дървета с първозрели смокини – щом се разтърсят, падат в устата на ядящия.
13. Ето, народът ти е жени сред теб, портите на земята ти са широко отворени за враговете ти, огън пояжда резетата ти.
14. Извади си вода за обсадата, усили укрепленията си, влез в калта и стъпчи глината, поправи тухлената пещ.
15. Там ще те пояде огън, ще те посече меч, ще те изяде като скакалеца. Множи се като скакалеца, множи се като изедника!
16. Умножила си търговците си повече от небесните звезди. Скакалецът опустоши и отлетя.
17. Твоите короновани са като скакалци и военачалниците ти – като ято скакалци, които кацат по оградите в студен ден – щом изгрее слънцето, избягват и мястото им не се знае. Къде са?
18. Твоите пастири дремят, царю на Асирия, лежат благородните ти; народът ти се разпръсна по планините и няма кой да го събира.
19. Няма лек за язвата ти, раната ти е смъртоносна. Всички, които чуят вестта за теб, пляскат с ръце заради теб – защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?