2. На мястото, където колят всеизгарянето, да колят и жертвата за вина и с кръвта є свещеникът да поръси олтара от всички страни.
3. От нея да принася цялата є тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,
4. и двата бъбрека с тлъстината, която е около тях и към слабините, и булото на дроба, което да отдели с бъбреците.
5. И свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън на ГОСПОДА; това е жертва за вина.
6. Всеки от мъжки пол от семействата на свещениците да я яде; на свято място да се яде; тя е пресвята.
7. Както е жертвата за грях, така е и жертвата за вина; един закон да има за тях. Който свещеник прави умилостивение чрез нея, негова да бъде.
8. А свещеникът, който принася на някого всеизгаряне, на този свещеник да бъде кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
9. И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или тава, да бъде на свещеника, който го принася.
10. А всеки хлебен принос, омесен с маслинено масло или сух, да бъде на всички синове на Аарон, на всекиго по равно.
11. А това е законът за примирителната жертва, която ще се принася на ГОСПОДА:
12. ако някой я принесе за благодарност, с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити, омесени с маслинено масло, и безквасни кори, намазани с масло, и пшенично брашно, направено на пити, омесени с масло.
13. А освен питите да принесе с благодарствената си примирителна жертва и принос от квасен хляб.
14. И от целия си принос да принесе по едно от всички като възвишаем принос пред ГОСПОДА; да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителната жертва.
15. И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който е принесено; да не оставя от него до сутринта.
16. Но ако жертвата на приноса му е обрек или доброволен принос, да се яде в същия ден, в който е принесъл жертвата си; и каквото остане от нея, да се яде на другия ден;
17. но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори в огън.