3. Или ако се допре до човешка нечистота, каквато и да е нечистотата, чрез която някой става нечист, и ако не му е известно – щом узнае за него, ще бъде виновен.
4. Или ако някой се закълне и обяви необмислено с устните си, че ще направи някакво зло или добро нещо, каквото и да обяви човек необмислено с клетва и бъде без знанието му, когато узнае, ще бъде виновен в едно от тези неща.
5. А когато стане виновен в едно от тези неща, нека изповяда онова, в което е съгрешил,
6. и нека принесе на ГОСПОДА жертвата за вината си, за греха, който е извършил – женско от дребния добитък, агне или яре, в жертва за грях. И свещеникът да направи умилостивение за него, заради греха му.
7. Но ако не му стига ръка да купи и принесе овца или коза, нека принесе на ГОСПОДА за греха, който е извършил, две гургулици или две гълъбчета, едното в жертва за грях, а другото за всеизгаряне.
8. Да ги донесе на свещеника и той да принесе първо онова, което е жертва за грях, като пречупи главата от шията му, но без да я откъсне.
9. И от кръвта на жертвата за грях да поръси страната на олтара, а останалото от кръвта да изцеди в подножието на олтара; това е жертва за грях.
10. А второто да пожертва като всеизгаряне според правилото. Така свещеникът да направи умилостивение за него, заради греха, който е извършил, и ще му се прости.
11. Но ако не му стига ръка да купи и принесе две гургулици или две гълъбчета, тогава съгрешилият да донесе като принос за себе си една десета от ефа пшенично брашно в жертва за грях. Да не го полива с масло и да не слага на него ливан, защото е жертва за грях.