9. Ако обрекът e за животно от онези, които се принасят на ГОСПОДА, всичко, което се дава на ГОСПОДА от тях, ще бъде свято.
10. Да не се сменя и заменя, добро животно за лошо или лошо за добро; а ако някога се замени животно за животно, тогава и това, и замененото ще бъдат свети.
11. Но ако обрекът е за някое нечисто животно, от онези, които не се принасят на ГОСПОДА, тогава да се представи животното пред свещеника
12. и свещеникът да го оцени дали е добро, или лошо. Според твоята, на свещеника, оценка – така да бъде.
13. Но ако човекът поиска да го откупи, върху твоята оценка да прибави една пета.
14. Ако някой посвети къщата си да бъде свята на ГОСПОДА, свещеникът да я оцени дали е добра, или лоша. Както я оцени свещеникът, така да бъде.
15. Но ако онзи, който я посвети, поиска да си откупи къщата, нека добави една пета към парите, на които си я оценил, и ще бъде негова.
16. Ако някой посвети на ГОСПОДА част от нивата на притежанието си, оценката ти да бъде според семето, което може да се засее в нея; един кор ечемично семе да се оцени на петдесет сикъла сребро.
17. Ако посвети нивата си от юбилейната година, да остане по твоята оценка.
18. Но ако посвети нивата си след юбилея, свещеникът да му пресметне парите според годините, които остават до юбилейната година, и това да се приспадне от оценката ти.
19. Но ако този, който е посветил нивата, поиска някога да я откупи, нека добави една пета към парите, на които си я оценил, и ще бъде негова.
20. Но ако не откупи нивата или ако продаде нивата на друг, да не се откупува вече;
21. и когато нивата се освободи в юбилея, ще бъде свята на ГОСПОДА като обречена нива – ще бъде притежание на свещеника.