22. И ако някой посвети на ГОСПОДА нива, която е купил, която не е част от нивата на притежанието му,
23. свещеникът да му пресметне цената є до юбилейната година според твоята оценка; и в същия ден да даде оцененото от теб като свято на ГОСПОДА.
24. В юбилейната година нивата да се върне на онзи, от когото е била купена, на онзи, на когото земята се пада като притежание.
25. И всички твои оценки да стават според сикъла на светилището; сикълът да е равен на двадесет гери.
26. Само първородното между добитъка, което като първородно е на ГОСПОДА, него никой да не посвещава – било то говедо, или дребен добитък – на ГОСПОДА е.
27. А ако е от нечистите животни, да се откупи според твоята оценка, като добави към нея петата є част; а ако не се откупува, да се продаде според твоята оценка.
28. Но нищо обречено, което някой би обрекъл на ГОСПОДА от онова, което има, било то човек, или животно, или нива от притежанието си, нито да се продава, нито да се откупува – всяко обречено нещо е пресвято на ГОСПОДА.
29. Никой обречен на проклятие човек да не се откупува – той трябва непременно да се умъртви.
30. Всеки десятък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е на ГОСПОДА; той е свят на ГОСПОДА.
31. Ако някой поиска да откупи нещо от десятъка си, да му добави петата част на цената му.