41. Ако му е окапала косата от главата към лицето, той е полуплешив; чист е.
42. Но ако на плешивото или полуплешивото място има бяло-червеникава рана, това е проказа, която е избухнала на плешивото или полуплешивото му място.
43. Свещеникът да го прегледа, и ето, ако оттокът на раната на плешивото или полуплешивото му място е бяло-червеникав, подобен на вида на проказата по кожата на тялото,
44. той е прокажен човек; нечист е. Свещеникът да го обяви за съвсем нечист; раната му е на главата му.
45. А прокаженият, който има раната – дрехите му да се раздерат и главата му да бъде непокрита, и да покрие брадата си, и да вика: Нечист! Нечист!
46. През цялото време, докато раната е на него, ще бъде нечист. Нечист е, да живее сам; жилището му да бъде вън от стана.
47. Ако на някоя дреха има зараза от проказа, във вълнена дреха или в ленена дреха,
48. или на основата, или на вътъка, ленен или вълнен, или на кожа, или на каквото и да било кожено изделие,
49. и ако заразата е зеленикава или червеникава на дрехата или на кожата, или на основата, или на вътъка, или на каквато и да било кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника.
50. И свещеникът да прегледа заразата и да затвори за седем дни вещта със заразата.
51. И на седмия ден да прегледа заразата и ако заразата се е разпростряла по дрехата или по основата или по вътъка, или по кожата, за каквото и изделие да е употребена кожата, заразата е лоша проказа; това е нечисто.
52. Дрехата или основата, или вътъкът, вълнена дреха или ленена, или каквато и да е кожена вещ, на която е заразата, да се изгори. Лоша проказа е, с огън да се изгори.
53. Но ако свещеникът прегледа, и ето, заразата не се е разпростряла по дрехата, или по основата, или по вътъка, или по каквато и да е кожена вещ,
54. свещеникът да заповяда да изперат онова, по което е заразата, и да го затвори за още седем дни.