14. Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Мойсей и каза: Левитът Аарон не ти ли е брат? Зная, че той може да говори. А и ето, той излиза да те посрещне и когато те види, ще се зарадва в сърцето си.
15. Ти говори на него и сложи думите в устата му и Аз ще бъда с твоята уста и с неговата уста и ще ви науча какво трябва да правите.
16. Нека той говори вместо теб на народа. Той ще ти бъде за уста, а ти ще му бъдеш за Бог.
17. И вземи в ръката си този жезъл, с който ще вършиш знаменията.
18. Тогава Мойсей отиде и се върна при тъста си Йотор и му каза: Моля ти се, нека отида и се върна при братята си, които са в Египет, и да видя живи ли са още. И Йотор каза на Мойсей: Иди с мир.
19. А ГОСПОД каза на Мойсей в Мадиам: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички, които искаха живота ти.
20. И така, Мойсей взе жена си и синовете си, качи ги на магаре и се върна в египетската земя. Мойсей взе и Божия жезъл в ръката си.
21. И ГОСПОД каза на Мойсей: Когато отидеш и се върнеш в Египет, внимавай да извършиш пред фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му и той няма да пусне народа.
22. А ти кажи на фараона: Така говори ГОСПОД: Израил Ми е син, първородният Ми;
23. и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще убия твоя син, първородния ти.
24. А по пътя, в страноприемницата, ГОСПОД посрещна Мойсей и искаше да го убие.
25. Тогава Сепфора взе остър камък и обряза краекожието на сина си, хвърли го в краката му и каза: Наистина ти си ми кръвен младоженец.
26. След това ГОСПОД се оттегли от него. Тогава тя каза: Кръвен младоженец! – поради обрязването.
27. А ГОСПОД каза на Аарон: Иди в пустинята да посрещнеш Мойсей. И той отиде, посрещна го на Божията планина и го целуна.
28. И Мойсей извести на Аарон всичките думи на ГОСПОДА, който го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше поръчал.
29. Тогава Мойсей и Аарон отидоха и събраха всичките старейшини на израилевите синове.
30. И Аарон каза всичките думи, които ГОСПОД беше говорил на Мойсей, и той извърши знаменията пред народа.
31. И народът повярва. И когато чуха, че ГОСПОД посетил израилевите синове и че погледнал на неволята им, те се наведоха до земята и се поклониха.