14. И ГОСПОД се разкая за злото, което беше казал, че ще направи на народа Си.
15. И така, Мойсей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръката си, плочи написани и от двете страни; от едната и от другата страна бяха написани.
16. Плочите бяха Божие дело и написаното беше Божие писание, начертано на плочите.
17. А Иисус Навиев чу гласа на народа, който викаше, и каза на Мойсей: Боен глас има в стана.
18. А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение, а глас на пеене чувам аз.
19. И като се приближи до стана, видя телето и игрите. И гневът на Мойсей пламна и той хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината.
20. Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън и като го стри на ситен прах, го разпръсна по водата и накара израилевите синове да я изпият.
21. После Мойсей каза на Аарон: Какво ти стори този народ, че си му навлякъл голям грях?
22. И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми! Ти знаеш, че народът упорства в злото.
23. Те ми казаха: Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото на този Мойсей, човека, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана.
24. И аз им казах: Кой има злато? Нека си го извади. И така, те ми го дадоха, и го хвърлих в огъня, и излезе това теле.
25. И Мойсей видя, че народът беше разюздан, защото Аарон ги беше допуснал да станат разюздани за срам между неприятелите им.