13. Спомни си за слугите Си Авраам, Исаак и Израил, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще умножа потомството ви както небесните звезди и цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и те ще я наследят до века.
14. И ГОСПОД се разкая за злото, което беше казал, че ще направи на народа Си.
15. И така, Мойсей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръката си, плочи написани и от двете страни; от едната и от другата страна бяха написани.
16. Плочите бяха Божие дело и написаното беше Божие писание, начертано на плочите.
17. А Иисус Навиев чу гласа на народа, който викаше, и каза на Мойсей: Боен глас има в стана.
18. А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение, а глас на пеене чувам аз.
19. И като се приближи до стана, видя телето и игрите. И гневът на Мойсей пламна и той хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината.