14. И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше нещо дребно като люспи, тънко, като слана по земята.
15. Като го видяха израилевите синове, си казаха един на друг: Какво е това? – защото не знаеха какво беше. А Мойсей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете.
16. Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него, всеки по толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според броя на душите ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.
17. И израилевите синове направиха така и събраха, кой много, кой малко.
18. И когато измериха с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
19. И Мойсей им каза: Никой да не оставя от него до сутринта.