13. Затова египтяните жестоко караха израилевите синове да работят,
14. вгорчаваха живота им с тежък труд, да правят кал и кирпичи и да вършат всякаква полска работа; всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.
15. И египетският цар говори на еврейските акушерки, от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа, и им каза:
16. Когато акуширате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, го убивайте, а ако родят дъщеря, тогава нека живее.
17. Но акушерките се бояха от Бога и не правеха каквото им беше казал египетският цар, а оставяха живи момченцата.
18. Тогава египетският цар повика акушерките и им каза: Защо направихте това и оставяте живи момченцата?
19. А акушерките казаха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са здрави и раждат преди акушерките да дойдат при тях.
20. Затова Бог правеше добро на акушерките. А народът се умножаваше и твърде много се засилваше.
21. И понеже акушерките се бояха от Бога, Той им направи домове.
22. Тогава фараонът поръча на целия си народ, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в реката, а всяка дъщеря оставяйте жива!