5. Така на Манасия се паднаха десет дяла, освен галаадската земя и Васан, която е оттатък Йордан;
6. понеже дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му. А галаадската земя беше на останалите синове на Манасия.
7. А границата на Манасия беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата вървеше надясно до жителите на Ен-Тапфуа.
8. Земята на Тапфуа принадлежеше на Манасия, но Тапфуа, на границата на Манасия, принадлежеше на синовете на Ефрем.
9. И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тези градове на Ефрем се намираха между градовете на Манасия. И границата на Манасия беше северно от потока и свършваше при морето.
10. На юг беше на Ефрем, а на север – на Манасия, и морето беше границата им. И на север земите им достигаха до Асир, а на изток – до Исахар.
11. И в земите на Исахар и Асир Манасия притежаваше Ветсан и градовете му и Ивлеам и градовете му, и жителите на Дор и градовете му, и жителите на Ендор и градовете му, и жителите на Таанах и градовете му, и жителите на Магедон и градовете му – три хълмисти области.
12. Но синовете на Манасия не можаха да завладеят тези градове и ханаанците искаха да останат в тази земя.
13. И когато израилевите синове станаха силни, принудиха ханаанците да им работят, но съвсем не ги изгониха.
14. Тогава синовете на Йосиф говориха на Иисус и казаха: Защо ми даде само един жребий и един дял за наследство, след като съм многоброен народ, както ГОСПОД ме е благословил досега?
15. А Иисус им каза: Щом като си многоброен народ, изкачи се в гората и си изсечи там място в земята на ферезейците и на рафаимите, щом като хълмистата земя на Ефрем ти е прекалено тясна.
16. Но синовете на Йосиф казаха: Хълмистата земя не ни е достатъчна, а всичките ханаанци, които живеят в равнината, имат железни колесници – и онези, които са във Ветсан и градовете му, и онези, които са в долината на Езраел.
17. И Иисус говори на йосифовия дом, на Ефрем и Манасия и каза: Ти си голям народ и имаш голяма сила; няма да имаш само един жребий;