9. И Мойсей се закле в онзи ден и каза: Земята, на която е стъпил кракът ти, непременно ще бъде наследство на теб и на синовете ти до века, защото ти напълно последва ГОСПОДА, моя Бог.
10. И сега, ето, ГОСПОД ме опази жив, както каза, тези четиридесет и пет години, от времето, когато ГОСПОД говори това слово на Мойсей, когато Израил ходеше из пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.
11. И днес съм все така силен, както в деня, когато Мойсей ме изпрати; както беше силата ми тогава, така е силата ми и сега – за бой и за излизане, и за влизане.
12. Затова сега, дай ми тази хълмиста земя, за която ГОСПОД говори в онзи ден; защото ти чу в онзи ден, че там са енакимите с големи укрепени градове. Само ГОСПОД да е с мен, и аз ще ги изгоня, както ГОСПОД каза.
13. И Иисус го благослови и даде Хеврон за наследство на Халев, сина на Ефоний.
14. Затова Хеврон стана наследството на Халев, сина на кенезеца Ефоний, както е и до днес, защото той напълно последва ГОСПОДА, Израилевия Бог.
15. А името на Хеврон преди беше Кириат-Арва; а Арва беше най-големият човек между енакимите. И после земята си почина от война.