6. Паяжината им не става за дреха и няма да се облекат в делата си. Делата им са беззаконни дела и вършенето на насилие е в ръцете им.
7. Краката им тичат към злото и бързат да пролеят невинна кръв. Мислите им са мисли за беззаконие; опустошение и разрушение има в пътищата им.
8. Те не знаят пътя на мира и в пътеките им няма правосъдие. Изкривиха си пътищата си, никой, който върви в тях, не знае мир.
9. Затова правосъдието е далеч от нас и правдата до нас не стига. Надявахме се на светлина, а ето, тъмнина; на сияние, а ходим в мрак.
10. Опипваме стената като слепи, опипваме като без очи. По пладне се препъваме като в сумрак; сред здравите сме като мъртви.
11. Всички ревем като мечки, и като гълъби стенем, стенем... Надяваме се на правосъдие, но няма; на спасение, но е далеч от нас.
12. Защото се умножиха пред Теб престъпленията ни и греховете ни свидетелстват против нас, защото престъпленията ни са с нас и беззаконията ни – ние ги знаем.
13. Отстъпване и невярност към ГОСПОДА, отдръпване от следването на нашия Бог, говорене за насилие и бунт, зачеване и изговаряне на лъжливи думи от сърце.
14. И правосъдието е изтикано назад и правдата стои далеч, защото истината падна на площада и правотата не може да влезе.
15. Да, истината изчезна и който се отклонява от злото, става плячка. И ГОСПОД видя, и беше зло в очите Му, че нямаше правда.
16. Видя, че нямаше мъж, и се изуми, че нямаше посредник. Тогава Неговата ръка Му донесе спасение и Неговата правда, тя Го подкрепи.
17. И Той облече правда като броня и сложи на главата Си спасение за шлем, и облече като дреха одеждите на отмъщението, и се загърна като в мантия със ревност.