1. Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестиви мъже се отнемат от земята и никой не размисля, че праведният се отнема преди злото,
2. влиза в мир. Те почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си.
3. А вие, приближете се тук, синове на врачка, потомство на прелюбодеец и на блудница!
4. С кого се подигравате? Срещу кого сте раззинали уста и сте изплезили език? Не сте ли синове на престъпление, потомство на лъжа –
5. вие, които се разпалвате в страст към идолите под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под цепнатините на канарите?
6. В гладките камъни на потока е делът ти; те, те са жребият ти. И на тях си изливала възлияния и си принасяла хлебен принос. Мога ли да бъда доволен от това?
7. На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачила, за да колиш жертва.
8. Зад вратата и стълба си поставила спомена си, защото си се открила на друг освен Мен и си се качила, разширила си леглото си и си сключила завет с тях, обикнала си леглото им, огледала си голотата им.
9. Отишла си и при царя с благоуханни масла и си умножила ароматите си, изпратила си посланиците си далеч и си се снижила до Шеол.