2. Направи устата ми като остър меч, скри ме под сянката на ръката Си и ме направи излъскана стрела, скри ме в колчана Си.
3. И ми каза: Ти си Мой служител, Израил, в когото ще се прославя.
4. А аз казах: Напразно съм се трудил, напусто и за нищо съм изтощавал силата си. Но наистина правото ми е у ГОСПОДА и наградата ми е у моя Бог.
5. И сега, казва ГОСПОД, който ме образува от утробата за Свой служител, за да върна при Него Яков и да се събере при Него Израил – защото съм почитан в очите на ГОСПОДА и моят Бог е силата ми –
6. да, Той казва: Малко е да Ми бъдеш служител, за да изправиш племената на Яков и да върнеш опазените от Израил – ще те дам за светлина на народите, за да бъдеш Моето спасение до края на земята.
7. Така казва ГОСПОД, Изкупителят на Израил, Светият негов, на онзи, когото човек презира, на онзи, от когото се гнуси народът, на слугата на владетелите: Царе ще видят и ще станат, князе – и ще се поклонят, заради ГОСПОДА, който е верен, Светият Израилев, който те избра.
8. Така казва ГОСПОД: В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ще те запазя и ще те дам за завет на народа, за да изправиш земята, да направиш да наследят запустелите наследства,
9. да кажеш на затворниците: Излезте! – на онези, които са в мрак: Покажете се! Те ще пасат по пътищата и по всички голи височини ще бъдат пасбищата им.
10. Няма да огладнеят и няма да ожаднеят, няма да ги удари нито жега, нито слънце, защото Онзи, който се смили за тях, ще ги води и ще ги заведе при водни извори.
11. И ще направя всичките Си планини на пътища и насипаните Ми пътища ще се издигнат.
12. Ето, тези ще дойдат отдалеч, и ето, тези – от север и от запад, а тези – от синимската земя.
13. Ликувайте, небеса, и радвай се, земьо, извикайте от радост, планини, защото ГОСПОД утеши народа Си и се смили за наскърбените Си!
14. А Сион каза: ГОСПОД ме е оставил и Господ ме е забравил.