1. В онова време Езекия се разболя до смърт. И пророк Исая, синът на Амос, дойде при него и му каза: Така казва ГОСПОД: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш!
2. Тогава Езекия обърна лицето си към стената и се помоли на ГОСПОДА и каза:
3. О, ГОСПОДИ, моля Те, спомни си как ходих пред Теб с истина и с неразделено сърце и върших това, което е добро пред Теб! И Езекия плака горчиво.
4. И ГОСПОДНОТО слово беше към Исая и каза:
5. Иди и кажи на Езекия: Така казва ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, ще прибавя на живота ти петнадесет години.
6. И ще избавя теб и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град.
7. И това ще ти бъде знамението от ГОСПОДА, че ГОСПОД ще извърши това слово, което говори:
8. ето, връщам сянката по стъпалата, по които се е наклонила от слънцето върху слънчевия часовник на Ахаз с десет стъпала назад. И слънцето се върна с десет стъпала по стъпалата, по които беше слязло.
9. Написаното от юдовия цар Езекия, когато се беше разболял и оздравя от болестта си:
10. Аз казах: В средата на дните си ще отида в портите на Шеол; лишен съм от остатъка на годините си.
11. Казах: Няма да видя ГОСПОДА, ГОСПОДА в земята на живите; няма да видя вече човек, като съм с жителите на онзи свят.
12. Жилището ми се вдигна и се премести от мен като овчарска шатра; навих живота си като тъкач – от основата ще ме отреже, от деня до нощта ще ме довършиш.
13. Успокоявах се до сутринта, но като лъв троши всичките ми кости; от деня до нощта ще ме довършиш.
14. Като лястовица, като жерав крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. Господи, в притеснение съм, застъпи се за мен!
15. Какво да кажа? Той ми каза и Той извърши. Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.
16. Господи, чрез тези неща се живее и във всички тях е животът на духа ми. И Ти ме изцеляваш и ме съживяваш.
17. Ето, за добро имах горчива скръб. И Ти възлюби душата ми и я избави от рова на тлението, защото хвърли зад гърба Си всичките ми грехове.
18. Защото няма Шеол да Те хвали, смъртта да Те слави; слизащите в рова няма да се надяват на Твоята вярност.