14. Мъртвите няма да живеят, сенките няма да станат; затова Ти си ги наказал и изтребил, и си изличил всеки спомен за тях.
15. Умножил си народа, ГОСПОДИ, умножил си народа, прославил си Се, разширил си всичките граници на страната.
16. ГОСПОДИ, в скръбта Те потърсиха, изляха молитвен шепот, когато наказанието Ти беше върху тях.
17. Както бременна жена, когато наближава да роди, се превива и вика в болките си, такива станахме и ние пред Теб, ГОСПОДИ.
18. Станахме бременни, превивахме се, но като че ли вятър родихме – не извършихме спасение за земята и не се родиха жители на света.
19. Ще оживеят мъртвите ти, моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, защото росата ти е като росата на тревите и земята ще роди мъртвите.
20. Иди, народе Мой, влез в скришните си стаи и затвори вратите си след себе си; скрий се за един малък миг, докато премине гневът.
21. Защото, ето, ГОСПОД излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им. И земята ще открие кървите си и няма вече да покрива убитите си.