1. Пророчество, наложено за Дамаск. Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини.
2. Градовете на Ароир са напуснати, ще бъдат за стада, те ще лежат и няма да има кой да ги плаши.
3. И крепостта ще изчезне от Ефрем и царството – от Дамаск, и остатъкът – от Арам; те ще бъдат като славата на израилевите синове, заявява ГОСПОД на Войнствата.
4. И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на плътта му ще измършавее.
5. И ще бъде както когато жетварят събира житото и пожъне с ръката си класовете. И ще бъде както когато събира някой класове в долината Рафаим.
6. Но ще остане в него пабирък, както при бруленето на маслини: две-три зърна на върха на високите клони, четири-пет на клоните на плодното дърво, заявява ГОСПОД, Израилевият Бог.
7. В онзи ден човекът ще погледне към Онзи, който го е направил, и очите му ще се взрат в Светия Израилев.
8. Няма да погледне към жертвениците, дело на ръцете му, и няма да се взре в онова, което направиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.
9. В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, които бяха оставени пред израилевите синове; и ще бъде пустош.
10. Понеже ти забрави Бога на спасението си и не си спомни за Канарата на силата си, затова садиш приятни насаждения и ги насаждаш с чужди фиданки.
11. В деня, когато ги насадиш, ги ограждаш с плет и сутрин правиш посятото си да цъфти; а жетвата отлита в ден на скръб и на неизцелима печал.
12. Горко на множеството на многото народи, те бучат като бученето на моретата и бушуването на народите – като бушуване на мощни води бушуват!
13. Народите бушуват като бушуването на големи води – Той ги смъмря и те бягат надалеч и биват гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката.
14. Привечер, ето смущение, преди утрото вече ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и жребият на тези, които ни разграбват.