6. Ще го изпратя против народ лицемерен и ще му дам заповед против народа, на който се гневя, за да плячкоса плячка и да ограби грабеж, и да го предаде на тъпкане като уличната кал.
7. Но той не мисли така и не смята така сърцето му, а в сърцето му е да изтреби и да отсече не малко народи.
8. Защото казва: Князете ми не са ли всички заедно царе?
9. Халне не е ли като Кархамис? Емат не е ли като Арфад? Самария не е ли като Дамаск?
10. Както ръката ми стигна царствата на идолите, а техните изваяни идоли бяха повече от ерусалимските и самарийските,
11. както направих на Самария и на нейните идоли, няма ли да направя на Ерусалим и на неговите образи на идоли?
12. Затова, когато завърши Господ цялото Си дело над хълма Сион и над Ерусалим, ще накажа, казва Той, плода на надменното сърце на асирийския цар и гордостта на високо вдигнатите му очи.
13. Защото каза: Със силата на своята ръка извърших това и с мъдростта си, понеже съм разумен. Преместих границите на народите, разграбих техните съкровища и като силен свалих седящите нависоко.